E-placebo - Вашето виртуално медицинско списание

Хронотерапия при безсъние.


 

sleepless.jpg

При 7-10 % от страдащите от безсъние времетраенето на съня и съотношението между отделните фази не са нарушени. Единствената болестна проява е невъзможността да се заспи навреме – в началото на нощта. Такива болни обикновено успяват да заспят едва сутринта и спят до следобед. Все още в медицинската практика безсънието се лекува с различни сънотворни лекарства.  При описаната по-горе форма на безсъние обаче сънотворните дават незадоволителни резултати дори когато се приемат системно в продължение на години. Освен това продължителната им употреба е свързана с редица нежелани последствия. Продуктите от разграждането на препаратите кумулират в организма и могат да предизвикат токсични прояви. Приемането на сънотворни е несъвместимо с употребата на алкохол и нарушаването на това правило често е причина за тежка интоксикация .Друг недостатък е и това,че те не водят до окончателно излекуване – след спиране на употребата им безсънието се появява отново.

През последното десетилетие това страдание се лекува успешно чрез подходът - хронотерапия. В основата на този метод, стои теорията за естествените ритми на органзима. Тяхна проява са месечния цикъл при жените, сънят, промените в организма при смяна на сезоните. Разбирането на биоритмите на всеки отделен човек, и комбинирането му с лекарствена терапия, може да има много по-голям ефект за лечението. Създателите на метода на лечение изхождат от хипотезата, че у такива болни е разстроен не механизмът на възникване на съня, а регулацията на биоритмите, като разглеждат тази форма на безсъние като следствие на едно голямо фазово отместване на съня (десинхронизация). Образно казано, биологичният часовник на болния закъснява за нормалното начало на съня и се нуждае от сверяване. Но накъде да се преместят „стрелките“ му – да се върнат назад или да се преместят напред?

Изхождайки от принципите на хронотерапията, медиците от Станфордския университет са създали ефикасен метод за лечение без употреба на каквито и да било медикаменти. Същността на метода се състои в това, че болният се поставя в изолирано помещение при цикъл на осветление с период от 27 часа. Тъй като възможностите за ресинхронизация към водач на ритъма с период по-голям от 24 часа са големи, това води до изместване на „стрелките“ на биологичния часовник на пациента ежедневно с по 3 часа. На практика това се изразява в закъсняване на заспиването с 3 часа всеки ден. Ако в началото лекуваните заспивали около 6 ч сутринта, на следващия ден заспиването било около 9 ч сутринта, а на следващите дни съответно около 12 ч на обяд, 15 ч след обяд,18 ч и накрая 21 ч вечерта. От този момент в помещението се възстановява обичайният 24-часов цикъл на осветление и пациентите прекарват в изолираното помещение още 5-9 дни под наблюдението на лекарите. При изписването пациентите получават указания да спазват системен режим – да лягат винаги по едно и също време и да не спят никога през деня. При проследяване на състоянието на пациентите до 2,5 години след проведеното лечение лечение не се установяват прояви на нощно безсъние. Образно казано, след описаното по-горе преместване на „стрелките“ и сверяване на биологичния часовник ,той престава да закъснява и започва да работи по-точно.