E-placebo - Вашето виртуално медицинско списание

Травми на гръден кош.

Травмите на гръдния кош и органите, намиращи се в него, са едни от най-тежките. Те предизвикват остра дихателна недостатъчност и сърдечно-съдова недостатъчност, нерядко с летален изход.

Те могат да бъдат открити и закрити.

Закритите могат да са без или със едновременни увреждания на вътрешните органи. Могат да са съчетани и със засягане на кости.

Откритите увреждания на гърдите са проникващи и непроникващи. Непроникващите биват такива без или със засягане на костите на гърдите и такива без или със засягане на вътрешните органи.

-Проникващите наранявания могат да бъдат с наранявания на плеврата или едновременно на плеврата и белия дроб. От своя страна те са без и със открит пневмоторакс.

Травмите на гръдния кош, нерядко се съчетават с увреждане на други органи и части на тялото ( политравма ).

Закритите травми включват контузиите на гръдния кош със или без увреждане на органи, като бели дробове, големи бронхи, аорта, интраторакалните големи съдове, хранопровод, гръден проток, диафрагма, сърце, трахея, могат да се съпровождат с фрактура на ключицата, лопатката, гръдната кост с разкъсване на плеврата и перикарда.

Контузията на гръдната стена се характеризира с болка, оток и синкаво оцветяване на кожата от кръвоизлив. При предно-задна или странична мануална компресия се провокира болка. Необходимо е рентгенологично изследване за изключване на други увреди.

 

Счупванията на ребрата се предизвикват от пряк или непряк удар или от притискане на гръдния кош. Могат да бъдат счупени едно или повече ребра, от едната или от двете страни. Счупването на няколко ребра едностранно или на две места, на лява и дясна гръдна половина, води до образуването на т.нар. гръден капак ( подвижен сегмент от гръдната стена ) с развитие на дихателна недостатъчност. При счупването на ребрата често се нараняват плеврата и белите дробове, вследствие на което може да се развият пневмоторакс и хемоторакс.

Клиниката при нараняванията на гръдния кош и органите в него се характеризира с:

- болка – тя е резултат от дразнене или засягане на междуребрените нерви, засилва се при

движение и дълбоко вдишване;

- цианоза;

- учестено и повърхностно дишане;

- кръвоизлив в съответната гръдна половина от междуребрените вени и артерии или

кръвоносни съдове на белите дробове. Кръвоизливите могат да са вътрешни и външни. При

вътрешните се събира кръв в плевралната кухина и се образува хемоторакс. При външните

(наранена плевра, счупени ребра, контузия) най-често незначително количество кръв се

излива в подкожието.

При разкъсване на плеврата и белите дробове, въздухът може да проникне в стената на гръдния кош и да достигне до подкожната тъкан. Така се образува подкожният емфизем. Въздухът може да проникне в медиастинума под медиастиналната плевра и да предизвиква смущения от компресия върху медиастинални органи и големи кръвоносни съдове. Проникналият въздух се натрупва в подкожната тъкан на гръдния кош, шийната област, понякога лицето и в областта на корема. Подкожният емфизем лесно се диагностицира посредством палпация, чрез която се установяват крепитации както при натиск върху сняг.

У болните с гръдни травми, поради компресия върху белите дробове с намаляване на дихателната повърхност и поради болки много често се развива дихателна недостатъчност. Това състояние се проявява със смущения в дишането – задух, поява на цианоза, поли- и тахипное, честа е кашлицата с експекторация при увреждане на плеврата, белите дробове и бронхите. Като последица от травмите на гръдния кош настъпва и остра сърдечно-съдова недостатъчност.

Основен проблем при гръдните травми се явява и пневмотораксът, който представлява проникване на въздух в плевралната кухина. Същият ще бъде разгледан в следващата глава.

Значение при гръдните трави се отдава и на т.нар. пулмонален шок. Той възниква в резултат на нарушаване на дихателните функции (болка, кръвоизлив, пневмоторакс) и на сърдечно-съдовата система.

 

Лечебни мерки при гръдната травма.

Задължително се осъществява пълна кардио-пулмонална реанимация, борба с шока, с кръвозагубата и целта е да се възстанови нормалната белодробна и сърдечно-съдова дейност. При нужда се прибягва и до съответна оперативна интервенция. Същевременно се провежда борба и срещу инфекцията. Едно от основните мероприятия на реанимацията е интубация на болния и изкуствена белодробна вентилация, тогава когато болният е с дихателна недостатъчност, циркулаторен срив, а освен това има нужда и от вътрешна пневматична стабилизация при фрактури на костния отдел на гръдния кош.

Винаги следва да се потърси помощта на лекар.