Ериксонианският хипнотерапевт най-често подхожда с релаксиращи методи, приказки или терапевтични метафори. Тук няма натиск, сила и доминиране. Двете страни се намират на равнопоставени позиции. Този вид хипноза се ползва днес в съдилищата на някои държави за уточняване на свидетелските показания, в спорта – за повишане на постиженията, в болниците, в терапевтичните кабинети. Българският учен – д-р Георги Лозанов през 60-те години на миналия век прави редица научни опити, изучвайки възможностите на човешкия ум. Така се ражда и науката Сугестопедия – изучаване на чужд език в състояние на сомнолентност. Не бива да бъркаме хипнозата с внушението, макар тя най-често да е резултат от внушен сън. Хипнозата е състояние, присъщо на хората и на животните. Прилича на физиологичен сън, но има някои съществени разлики. Тя започва в избран момент и завършва в такъв. Хипнотизираният е чувствителен най-вече към гласа на хипнотизиралия го. Останалите околни звуци намаляват, в един момент може и да изчезнат. Мозъчните вълни са като на буден човек или като на човек намиращ се в бързата (REM) – фаза, което се установява с ЕЕГ. При внушението нещата са различни. То е процес, при който се предава определено чувство, идея, нагласа. Намира широко приложение в медиите, в политиката, в рекламите и изобщо не е задължително някой да е в хипноза. Действително, може да имаме внушения по време на хипноза, но може и такива да отсъстват. Възможно е хипноза да настъпи и без внушение, както е при животните. Обаче подсъзнание по-лесно възприема отправените му терапевтични послания. Което се използва в някои случаи. – например при лечение на фобии.
Списъкът от приложение на клиничната хипноза е дълъг. При тревожни разстройства и наднормено тегло, при зависимости – алкохолна, хазартна и др., при психотравми, безсъние. С хипноза могат да бъдат повлиявани различни физиологични процеси на тялото, кожни проблеми, имунна система, следоперативни състояния, обезболяване и др. Има проведено изследване преди няколко години от психоложката Мария Бали, показващо облекчаване на симптоматиката при раково болни.
Наскоро ми се наложи да приложа хипноза с цел аналгезия. Става дума за жена на 34 г. от София с възпален нерв в областта на гръдния кош. Подхлъзнала се и паднала у дома. Когато опитала да се изправи усетила много силна, режеща болка в лявото четвърто междуребрие, вследствие която през първите 2, 3 минути дишането й било силно затруднено. После болката останала режеща и много силна, но на моменти преминаваше назад към гърба. Беше ходила при невролог, който й обяснил, че в близкия 1 месец дишането й ще бъде все така неравномерно. Направихме обезболяващ сеанс с продължителност около час и половина. Тя се оказа хипнабилна, получи се средна хипноза. При събуждането си беше видимо успокоена и сподели, че може да диша свободно. Състоянието й се запази през следващите няколко дни. След като болката отново се появи, макар и вече неустойчива, направихме втори сеанс. Болката повече не се появи. Налице беше чувство за спокойствие, настроението беше добро. След 4, 5 дни направихме трети заключителен сеанс. След разбуждането си жената сподели, че се е почувствала “невероятно” – много релаксирана. Беше сънувала красиви природни картини и разговаряла с починалата си баба, към която била много привързана.
Не са рядкост, а понякога и целенасочено се предизвикват хипнозни сънища. С тяхна помощ се изследва възникването и динамиката на различни състояния и нагласи. Например при случаи на дълго преболедуване, когато човек е забравил какво е да е здрав. Тогава в хипноза мога да докосна рамото му с думите “След малко, когато усетиш докосването ще започнеш да сънуваш. Ще се виждаш отново здрав, в отлично физическо и емоционално състояние... както някога. Забелязваш учудването и радостта от промяната в лицата на хората около теб.” Възможно е, човек да се сънува на друга възраст или в друго време назад – т.нар. регресия. Единият вид е възрастовата (age regression). При нея човек, връщайки се назад си припомня в детайли различни случки, хора и моменти. Поведението и почеркът му придобиват вид, съответстващ на въпросната възраст. На една от снимките ясно се вижда почеркът на жена в реална възраст 32 г., която в хипноза (3-ти сеанс) написа името си при регресия на 6-годишна възраст. Дълги години са се водили спорове, дали регресията не е влизане в роля от страна на хипнотизирания. Т.е. че той се опитва да отговори на очакванията на терапевта, че в момента е на по-малка възраст. Обаче д-р Георги Лозанов извършва серия регресии на неколкодневна (непосредствено след раждането) възраст. При това той отчита асинхронно движение на очните ябълки в хипнотизираните, което е присъщо за новородените. Нещо, което е трудно да се “имитира” от възрастен човек. Следва да спомена и за регресията в минал живот (postlife regression). Съвременната наука нито приема, нито отхвърля миналите животи. Любопитна подробност е, че са съществували библейски текстове, в които недвусмислено са споменавани прераждания. Само, че те са цензурирани на Първия Вселенски събор през 325 г., проведен в град Никея. По-късно - през 533 г. на Петия Вселенски събор по времето на Юстиниан реинкарнацията е обявена за ерес. Днес, освен чисто шарлатанското й приложение от някои “специалисти”, тя има доказано приложение в клиничната терапевтична практика – при нарушени взаимоотношения, дезадаптация, депресивни състояния и др.
Случвало се е да работя и в посока спиране на пушенето. Разбира се, успеваемостта на хипнотерапията и тук не може да е на 100%, но ако човек действително има мотивацията и желанието да се справи, тя е висока. Имал съм случаи, когато някой след като е пушил 30 години иска да спре цигарите с 2 сеанса. Подобни промени не е добре да се случват рязко и е най-добре личността наистина да е подготвена за тях. Задача на специалиста е да установи ресурса, с който разполага човекът. Също се обсъждат и предразсъдъците спрямо хипнотерапията. Тези, с които съм се срещал са: че човек може да не се събуди (няма такъв вариант, много рядко хипнозният сън преминава във физиологичен, от което събуждането е ясно); че човек може да бъде накаран да прави нещо, което не иска (терапевтът се придържа към определени професионални и етични принципи, така че това е изключено); че е възможно човек да каже нещо, което не би искал (подобна възможност не е изключена, когато човек посещава професионалист); може след събуждането си човек нещо да не помни (и в ежедневно, будно състояние понякога се забравя) и др. Цел на първия, запознаващ разговор е да се уточнят очакванията и нагласите. Също така да се разсеят ненужните, ирационални страхове и човекът отсреща да прецени дали това е действително професионалистът, с който той би искал да работи по дадения проблем. Не е лошо да се изискват документи за завършено образование и преминати курсове. Законно в България да се практикува хипноза е възможно само от лекари, психолози и стоматолози. В някои случаи съвместно могат да работят специалисти от различни специалности – лекари, психолози, логопеди.
| < Prev | Next > |
|---|
