E-placebo - Вашето виртуално медицинско списание

Рак на простатата.

Ракът на простатната жлеза е една от най-честите причини за смъртност в западноевропейските страни. Заболяването засяга мъжете предимно над 50 годишна възраст. Заедно с рака на дебелото черво и белия дроб, това е най-често срещаното злокачествено заболяване на тази възраст при мъжете.

Простатата е жлезист орган, разположен пред пикочния мехур. През нея преминава пикочният канал, чрез който се отделя урината от пикочния мехур.

Функция на простатната жлеза.

Основната роля на простатната жлеза е да отделя секрет, който заедно със сперматозоидите представлява еякулата. Простатната жлеза няма все още доказана вътрешносекреторна /хормонална/ функция.

С напредване възрастта на мъжа простатната жлеза претърпява развитие. След 30-35 годишна възраст започват промени, като клетките на жлезата прогресивно се размножават. Процесът се нарича доброкачествена хиперплазия на простатата. У нас най-популярното название е аденом на простатата или доброкачествена простатна хиперплазия /ДПХ/. В западноевропейските, северноамериканските и много други страни това състояние се нарича BPH. Процесът не засяга всички мъже, а симптоми не се наблюдават при всеки мъж.


Диагностика на простатната жлеза.

Диагностиката на простатната жлеза има две основни цели:

Първа цел – да се отхвърли съмнение за рак на простатата!

Втора цел – дали е увеличена жлезата, дали нарушава уринирането и комфорта на пациента?


Как се открива или диагностицира простатния карцином /рак/ ?

След 50 годишна възраст вероятността да се развие рак на простатата нараства. Ето защо на мъжете се препоръчват два прегледа годишно при уролог.

Първата стъпка към диагнозата е изследването на урина за отхвърляне на уроинфекция /възпаление на пикочните пътища/.

Второ – изследва се простатоспецифичен тотален антиген – ПСА или PSA. Това е туморен маркер, специфичен за простатната жлеза. Той се отделя само от нея и е единственият в медицината органоспецифичен туморен маркер. Това го прави много показателен и насочващ към правилната диагноза. Той трябва да се изследва поне веднъж в годината, като препоръката е на всеки 6 месеца. Стойността му е важна за следващия преглед и за проследяване развитието на простатната жлеза. Важно е да се разбере, че този маркер не се увеличава само при рак на простатата. Ето защо се препоръчва изследването и на свободната фракция на простатоспецифичния антиген. Двете стойности се съпоставят и така полученото съотношение насочва по-точно към отхвърляне или доказване на рак на простатата.

Вторият метод за диагностика е ректалният преглед на простатата. Важно е да се отбележи, че ракът на простатата най-често се развива от периферията на жлезата и не води до оплаквания от нарушено уриниране, отслабване на струята. Периферната част на жлезата е достъпна за преглед, тъй като върху нея лежи ректума/правото черво/. През него се извършва ректален дигитален преглед на простатата или т.нар. ректално туширане. Чрез този метод урологът палпира /опипва/ повърхността на простатната жлеза, като определя дали е гладка, нормално еластична, добре отграничена. Важно е дали се откриват участъци от жлезата, суспектни /съмнителни/ за рак. Основната цел на този преглед не е да определи размера на простатата, тъй като по-голямата част от жлезата не може да се палпира.

Това са двата основни диагностични метода на заболяванията на простатната жлеза и предимно за търсене на рано появил се карцином /рак/ на простатната жлеза.

Третият, допълващ диагностиката на простатата метод е трансректалната /през дебелото черво/ ехография на простатата. Този вид ехографско изследване дава много по-богата и информативна представа за простатата, докато абдоминалната /презкоремна/, най-често прилагана ехография, дава общ поглед върху пикочните органи.

Какво се извършва, ако от диагностичните методи се появи съмнение за рак на простатата?

Биопсия на простатата.

При съмнение за рак на простатата се преминава към извършване на простатна биопсия. Целта е да се отнеме тъкан от жлезата, която да се изследва от патолог и да се докаже или отхвърли съмнението за рак.

Лечение.

Когато биопсията на простатата докаже наличие на карцином трябва да се премине към лечение. Важно е да се отбележи, че изборът на лечението може да бъде различен и индивидуален спрямо всеки пациент. Съществуват няколко различни метода за лечение и те трябва да се обяснят на пациента. Всеки от тях има положителни и отрицателни страни, усложнения и недостатъци. Лечението може да бъде комбинирано или да се започне с един метод, който да се последва от друго лечение.

Хормонална терапия.

В нашата страна е най-разпространено хормоналното лечение.

Хирургични методи на лечение.

  • През последните 10-15 години се извършва и класическата радикална простатектомия.
  • От 2005 година в България се извършва и лапароскопска радикална простатектомия. Методът е популярен като “безкръвен”, тъй като не се извършва разрез на кожата.

Целта на статията е да запознае читателите и даде обща представа за проблема рак на простатната жлеза. Да очертае посоката на съвременната, правилна и пълна диагностика на болестите на простатата и по-точно на рака на простатата. Това е необходимо, за да се постигне ранно откриване на простатния карцином. Тогава методите на лечение са няколко и ракът е лечим. Рано открит, най-често става второстепенен здравословен проблем. С нарастване продължителността на живота и увеличаване качеството му мъжете трябва да бъдат по-добре информирани за риска от заболявания, свързани с възрастта.